Добри и лоши причини кандидат-студентите да се обърнат към консултантска агенция

Все повече български семейства се обръщат към агенции, които предлагат кандидат-студентско консултиране и помощ в процеса на кандидатстване в университет. 

Решението е разбираемо: родителите искат най-доброто за децата си. 

Много родители не са учили в университет в чужбина, не знаят езици, нямат поглед върху пазара на труда извън своето населено място и т.н. Освен това, не всеки може да прецени обективно способностите на детето си, а  и често разговорите с децата за кандидатстването са изпълнени с напрежение и водят до конфликти. Ето защо родителите решават да се доверят на външен за семейството консултант.

Но какво всъщност очакват от консултанта учениците и техните родители?

За съжаление, в последните години основната причина за наемане на консултант е очакването той да играе ролята на секретар на ученика – да попълни и изпрати формулярите за кандидатстване и нужните допълнителни документи. В повечето случаи това не е сложна процедура и би трябвало човек, който има амбициите да учи в университет да може да се справи сам. Разбира се, възможно е да срещне неясноти, но в общия случай лесно може да намери информация и да се ориентира в нея. А ако не може? В такъв случай е добре семейството да знае, че попълването на формулярите е най-лесното нещо, свързано с кандидатстването и ученето в университет. Ако ученикът не е способен да се справи с него, това означава, че все още не е готов да учи в университет.

Възможно е ученикът да е способен да се справи, но да не желае да го направи поради мързел. В такъв случай е добре семейството да си даде сметка за това, че след като ученикът бъде приет в университет, ще му се налага от време на време да попълва формуляри по най-различни поводи, а освен това му предстои и много по-трудна работа – да учи сериозно. Дали ще е готов за това?

Много родители не вярват, че децата им са достатъчно отговорни и способни да подготвят документите си за кандидатстване. В такъв случай кое ги кара да вярват, че са достатъчно отговорни и способни да бъдат студенти?

За наемането на консултант съществуват други, много по-сериозни и добри причини.

Ето областите, в които добрият консултант може да бъде наистина полезен:

Консултантът би трябвало да е наясно не просто с формалните изисквания на университета (които ученикът сам лесно може да провери на сайта на университета), а с това какво прави една кандидатура силна – как тя да се открои на фона на силна конкуренция, как кандидатът да се представи така, че да бъде предпочетен пред много други – как да се откроят някои от личностните му характеристики, академични способности, как да се обяснят по приемлив начин слабите му страни, как да напише силно мотивационно писмо, от кои учители да поиска препоръка, как да помогне на учителите си с информация, която може да бъде включена в препоръката, как да се подготви за интервю и т.н.

Освен това, консултантът би трябвало да помогне на ученика не само да се ориентира в предлаганото от университетите, а и да изследва своите желания, интереси и способности. Изборът на университет и специалност е като избор на партньор – трябва да опознаеш другия, но и да си наясно със себе си.

Консултантът би трябвало да насочи вниманието на ученика към различни аспекти на образованието и да му покаже, че зад красивия дизайн на университетските уебсайтове може да се крият различни реалности – академичен или практически фокус, различни формати на преподаване, различни изисквания към работата на студентите, различни очаквания за тяхното поведение, различно съдържание в специалности със сходни или дори еднакви имена, различен манталитет и взаимоотношения и пр. Двама души, завършващи формално една и съща специалност, могат да излязат със съвсем различен академичен и социален опит от две различни учебни заведения.

Разбира се, ученикът не може да очаква от консултанта да бъде жива енциклопедия и да познава всички детайли във всеки конкретен университет. Но е изключително важно консултантът да запознае ученика с общите тенденции и да му помогне сам да изработи своите критерии за избор на университет и специалност. Това означава да му предложи да помисли по въпроси, които рядко биха хрумнали на един тийнейджър (или пък на родители, които не работят в сферата на висшето образование) и да настоява за честни и добре обмислени отговори.

Това в много случаи изисква продължителна съвместна работа, голяма част от която се върши от самия ученик под ръководството на консултанта. Особено в случаите, в които ученикът няма изявени интереси в една област или пък още в 5 клас е взел твърдо решение да практикува професия, за която на практика не знае почти нищо и използва това като основание да не търси информация и да не мисли сериозно за бъдещето си. 

В някои страни има традиции в областта на образователното консултиране. В техните училища има специални съветници или пък учителите играят ролята на съветници на групи ученици. В тези страни има и консултанти на частна практика, които често работят с клиентите си в продължение на няколко години, като в това време им помагат да вземат добри решения, които да увеличат шансовете им за прием в добър университет – какви предмети да изберат, в какви клубове да се включат, какви книги да прочетат, на какви курсове да се запишат, кога и на какви изпити да се явят и пр. Някои от тези консултанти следят дали учениците работят сериозно и дали не си губят времето.

В България нямаме такива традиции, но все пак би било добре да очакваме от консултантите повече от това да попълнят формулярите вместо учениците, да им дадат да попълнят набързо един от многото нискокачествени тестове за професионално ориентиране, които се предлагат безплатно онлайн и да им предпожат да изберат университет от предварително подготвен списък. 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *