Струва ли си да се подготвяме по формaта на конкретен изпит?

(време за четене: 6 минути)

Хората стават все по-прагматични и търсят възможно най-бързи и ефективни решения. Ето защо все повече хора предимно решават тестове във формата на конкретния изпит, който смятат да държат. Добра идея ли е това?

Моят отговор е: ДА и НЕ. Струва си, но в определена степен, а решаването на тестове (особено за някои изпити) не бива да представлява единствения тип подготовка. В някои случаи е особено важно да не бъде основният. В други обаче е нужно точно това. Така че … зависи.

На първо място зависи от нивото, на което в момента се намира ученикът.

Ако ученикът е достигнал нужното ниво, което иска да докаже чрез явяване на изпит, то най-добрата идея за него е да направи поне 4-5 теста за да схване особеностите на формата и да свикне с тях. За частта “писане” бих препоръчала да започне да пише по формата колкото е възможно по-рано и да мине през колкото е възможно повече теми. Повече за писмените части на изпитите очаквайте в други статии. 

Ако ученикът е твърде далече от нивото, което сертифицира изпитът, изпитните материали са прекалено трудни за него, а това със сигурност ги прави неподходящи за момента. 

И все пак, има системи за учене на език, които още от по-ниски нива предлагат задачи, които се поставят на конкретни тестове. Както знаете, някои “марки” изпити се предлагат на повече от едно ниво. Дали не е по-добре още от самото начало човек да работи по такива учебници? 

Не всички тестови формати са същевременно добри формати за учене на език. 

Докато тренирате за усвояване на формата, не е задължително да напредвате с езика. В някои случаи единствената полза е, че свиквате с формата. Това е важно, но не на всеки етап, както вече отбелязах по-нагоре.

Някои видове изпитни материали могат да бъдат отлично средство за развиване на езикови умения, но други могат да бъдат твърде неудачни. В общия случай това са материали за тестове, които поставят твърде “изкуствени” задачи – такива, каквито в реалния живот (включително в университета) не ни се налага да изпълняваме. Когато се обучаваме чрез такива материали, голяма част от нашето време и усилия е фокусирано върху самите “екзотични” и често безсмислени изисквания на задачата вместо върху развиването на реалните езикови умения. Повече по този въпрос съм писала в друга статия

Ако тестовете, на които ще се явяваме ни подлагат на необичайни задачи, не е ли това още по-добра причина да се подготвяме най-вече по техните изпитни материали?

Предварителното овладяване  на тестовия формат е важно, защото то ни пести ценно време, когато сме притиснати да бързаме – по време на самия изпит. Това овладяване обаче като цяло може да се постигне за сравнително кратко време и е важно да се направи тогава, когато вече сме достигнали нужното ниво за явяване на изпита. 

Нека не забравяме, че изпитите все пак не тестват основно доколко сме запознати със самия формат, а тестват реални езикови умения. Накратко: когато се явявате на изпит или сте достигнали нужното ниво или не сте. Ако не сте, това ясно ще проличи, когато получите резултатите. Отличното овладяване на формата ще ви бъде от незначителна полза ако нивото ви е по-ниско от това, което искате да покажат резултатите. 

Имам простичък съвет: явете се на изпит тогава, когато сте уверени, че сте готови за него, а не по-рано от това.

И все пак, някои учители и системи предлагат “хитрини” за вземането на конкретни формати. Не е ли по-добре да се възползваме от тях?

В много случаи е лоша идея – най-вече заради това, че някои ученици си въобразяват, че предложените от експертите подходи са най-добрите лично за тях. В някои случаи са, а в други не са. В някои случаи човек вече е изработил добре работещ подход и решава да го изостави и да се мъчи да усвои начин, който просто не пасва на стила му на мислене и учене.

Лоша идея е и заради това, че вместо да развиват основните езикови умения (четене, писане, слушане, говорене), които всъщност вършат работа в реалността и които изпитите претендират, че оценяват, учениците хвърлят много време и усилия да учат разни трикове, да се мъчат да “надхитрят системата”, и накрая значителна част от вниманието им е насочена не към поставените задачи, а към това как да подходят към тях според “полезния” съвет. Резултатът в много от тези случаи е като при хитрата сврака от известната поговорка – плачевен.

Разбира се, това не означава, че всички тактики са лоши. Най-добрият съвет, който бих могла да дам е: преди да пробвате каквито и да е съвети, направете сами тест и вижте кои части ви затрудняват. Помислете сами как да се справите по-добре с тях. Едва след това, ако не успявате сами, пробвайте “трикове”. Ако усвояването на самите трикове ви затормозява, вероятно е да не са подходящи за вас лично или пък да са просто долнопробен съвет. В общия случай ако човек се задълбочи, сам ще намери най-добрия подход. 

Ако обаче човек като цяло не е развил добри академични умения и самостоятелност, добре е да работи по този въпрос, тъй като тези неща ще му служат в училище, в университета, в работата, за разлика от “триковете”, които дори могат да го подведат. За това обаче може да му е нужна помощ от учител или пък от добри книги и статии, които почиват на реалността, на добро познаване на начина, по който работи човешкият ум, на добросъвестни научни изследвания, а не на всякакви “чудодейни” съвети от Интернет.

Нивото на материалите за подготовка понякога не отговаря на нивото на реалния изпит, а още по-малко на нужното ви работно ниво 

Тестовете от учебниците биха могли да ви подведат. Понякога реалните изпити са по-трудни от изпитните материали. Ето защо аз лично предпочитам да подготвям учениците си по материали, които са на по-високо ниво от това на тестовете в учебниците за съответния изпит. Докато учениците често гледат в една-единствена цел – вземането на конкретния изпит, аз никога не забравям, че истинските им цели са много по-високи – да могат НАИСТИНА поне да оцеляват в университета или на работното място, ако не и да преуспяват. За тази цел е нужно по-високо ниво, по-добре развити умения. 

Можете да излъжете единствено себе си

Накрая: запитайте се защо сте решили да се явите на конкретния изпит и изяснете дали наистина е необходимо, дали този изпит е най-подходящият в случая. И не забравяйте: ако не знаете достатъчно добре езика и не го поддържате, не бихте могли да заблудите когото и да е. (Дори и ако притежавате сертификат отпреди няколко години.)

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *